История на Остеопатията
Основателят на остеопатията е д-р Андрю Тейлър Стил, американски лекар и хирург, живял през 19-и век. Д-р Стил се разочарова от ортодоксалните методи на лечение след като три от неговите деца умират от менингит, а жена му – от пневмония. По това време лечението разчита на тежки метали като живак, арсеник и фосфор, както и на опиум. Др. Стил осъзнава, че тези лекарства често причинявали повече вреда, отколкото полза и рядко били ефективни. Той решава, че е необходим изцяло нов подход при който лечението се основава на произхода и развитието на болестта.
Д-р Стил разбира, че всеки жив организъм притежава способността да се бори с болестта: правилните клетки и имунологични механизми, които генерират способността за самолечение. Той осъзнава, че болестите се появяват, когато нашите механизми за самолечение не функционират адекватно и не успяват да се преборят и изхвърлят бактерии, възпаление и метаболитни отпадъци. За да не се стига до болест е необходима правилната работа на всички системи в тялото и особено кръвоносната, лимфната и нервната системи, тъй като те са първостепенни за оптималната метаболитна функция.
Той също така разбира, че болестите могат да започват с проблеми в мускулно-скелетната система: ограничения и неподвижност в мускулите и ставите създават дисбаланс в нервната система и притока на кръв – и това е предвестник на болестта.
Д-р Стил разработва мануален подход за справяне с проблемите в мускулно-скелетната система, за засилване на механизмите за самолечение и предотвратяване на болестите. Той го нарича „остеопатия“ – от гръцката думата „osteon“, която означава кост, и „patheia“ – страдание /чувство – т.е. необходимостта да се чувстват и разбират тъканите чак до костите.